Пословицата все ще го усуква:
Не възхищавай се в небето ланшно, -
и не се връщай в рая, де бе тука,
не оглупей - върви там де не знаеш!

Какво не прави с нас природа само!
Там се добира трудно и мълва.
Насреща все - без страх са от цунами! -
със щормове в душата и в глава!

Покой тук, вярно, не ще купиш, твърдо -
но ще се върнеш, казват ми момчета,
така против пословица постъпил -
отиваш там, където тях си срещнал.

Какво не прави с нас природа тука!
Тук с труд добира се даже мълва.
Цунами раждат се някога тука,
рушат всичко в душата и в глава!

Без вятър е, в света е без покоя -
зад облака локатор цел подал е.
Тревога - значи нещо е такова -
или цунами - дават ни сигнала!

Сега аз тост ще вдигна със другари!
Цунами - равнодушна е вълна.
По-силни са бедите от цунами,
по-силна радост има на света!