Славна, първата третина,
мене тя в света отгледа -
все в учение,
не бях беден, не се минах,
плувах, де очите гледат, -
по течение.

Заскрипти ли на завоя,
затрещи ли вода много -
чувам никак аз,
ту обувам, ту събувам -
във вода сам се любувам -
брага пийвам си.

Аз така се наслаждавах,
в миг мъгла и ме улавя
в капан смъртния, -
и старицата огромна
във ухото се кикоти,
бясно гърчи се.

Викам аз - не чувам вика,
аз съм сякаш трепетлика,
с лошо зрение,
вече вятър ме поваля...
Кой е? - чувам - отговаря:
Аз, Нелеката!

Не кръсти се, не поставяй, -
няма помощ от Светата
Богородица:
Курс, веслата щом оставиш,
то Нелеката те дави -
така води се!

Пън настъпи, охка много
с тежка стъпка, чупи клони,
твар дебелата.
В тъмнината търся пътя,
брага пийвам, но не бързам -
сто поредните.

А насреща ми пристига,
Хромовата жива Кривда
мутра хитрата:
Не тъжи, - крещи, - болезнен,
Мъка моя ти нетрезва, -
сълзи трия ги.

Вия, аз врати разкривам:
Отведи ме, мене Кривда, -
на вериги съм!
Все едно, и крива много,
кривокрака, криво ока, -
отнеси ме ти!

На гърба в страх аз скачам,
но върти се Кривда значи,
крака разни са.
Падам, по корем се вия,
а старици все се хилят
безобразните.

Не е мазно - жив нали си,
много мъка в пропаст има,
и злините са.
Слушай, Кривда, четвърт давам -
всичко криво ще изправя,
не спаси ме ти!

Ти, Нелека, мама наша,
искаш истина във чаша
за лечение?
Тежко е с такава тежест
щом ти глътнеш чаши десет -
облекчение.

Падат там и две старици
край бутилка медовина
те пияните.
Аз тъй зад купа се крия,
към брега назад се вия
с отчаяние...

Гледам само - лодка там е,
а по съчки зад мен бягат,
диво охкайки,
май сварени, тихо вият,
две съдбите мои - Кривда
и Нелеката!

В лудост давам и греба ли,
там течение ме мами
към баира ли...
А Нелеката със Кривда
от досада, че препиха
там загинаха.