Бе много весел, в розово възход,
и плува кораб - среща нова драка,
там в първи път бе юнгата на ход
и под пиратския със череп флага.

Наклонен във водата, с платната шумящ,
бриг двумачтов полегна в завоя.
А на юнга щастливо трептеше душа,
като връв от конопа на грота.

Душата нежна, все под груби дрехи криещ,
суров там шкипер даде му съвет:
Ти джентълмен ще си, с успех сме ние,
а без успех - без джентълмени е!

И плава брига там, където ще,
и среща се - с кого съдбата свежда,
на каравела е гръбнак строшен,
кога до абордажа се довежда.

Бе веднъж на богатата плячка делба -
там пирати беснеят и вият...
Хвана ножа тук юнгата, в миг, побледня,
щом в делбата, той беше обиден.

Там бе девойка, не се крие и не плаче,
а юнга бе - с на шкипера завет:
че джентълмени сме, с успех сме значи,
а без успех - без джентълмени е!

Видя капитана, че си мълчи,
не спира вече кървавата драка.
Той раните дълбоки свои кри -
в отговор удар свой той бие някак.

Ней и се стори тъй, че е юнга в беда,
а тя друг и съвсем не поиска, -
и прескочи тя борда - така във вода,
чезне смуглото тяло златисто.

В гръдта насочи, за пиратите смутени,
и разреди той палещ пистолет...
Бе на успеха джентълмен последен.
С успеха край - без джентълмени е!