вариации на цигански теми
Ходих, бродих аз, я стъпил с пръсти, я с пета, -
чувствам аз, че дишам, хубавея...
В миг тъга зелената, ох, змийската тъга,
на врата ми скочи ловко змея.

Да я зная, не я зная, сменял градове -
ала шепне ми тя: "Как те чаках!.."
А сега? Защо, а и кога и накъде?
Без мерак съм свързан с нея някак.

Сам да ходя - някак, мога още хем, -
сам съм съдия, а и болярин.
Сам се впрегнах вместо местен тука под ярем, -
на вид прост, отвътре е - коварен.

Подобно вреден кърлеж, - и не клеветя,
в себе си впил се, тресейки плещи,
сам се аз бичувам, и сам себе си плющя, -
тъй че - не ми пречи тука нещо.

Подари, съдба, я в дълг пари да са товар! -
ще ти плащам данък аз до гроба.
Мъка моя, тъга моя - ти, охтика си твар, -
държелива много, ти си болест!

Заранта не гъква, а и боя издържа,
нощем - хоп! - до мене тя палува:
С някой друг, веднъж нощувай ти в нощта, -
гад ще съм, и теб не ще ревнувам!