Във дим е, не виждаш дори в огледало
и даже напротив не виждаш лица,
танцуват едва, от умора не-малка -
но аз ще изпея до край песента!

И нотите вече са се
смълчали,
гори, гасне вино съвсем
в бокала,

и порив за миг да река -
е с край, -
безмълвно ще пия сега
бокал...

Шест месеца нямаме слънчево време,
душите застиват в кора от леда, -
и виждам напразно ще чакам топене,
и памет не можем да сгреем в студа.

И нотите вече са се
смълчали,
гори, гасне вино съвсем
в бокала,

и порив за миг да река -
е с край, -
безмълвно ще пия сега
бокал...

Оркестърът свири с умора и бърка,
затваря се кръг - не ще скъсам кръга...
Спокойно! С усмивка ще тръгна, не бързам, -
и аз ще изпея до край песента!

И нотите вече са се
смълчали,
гори, гасне вино съвсем
в бокала,

Мътней в огледало лика,
играй...
Да счупя бокала добре
е май!