Граждани, ах колко не съм пял, но не от леност,
а, кому: жена в Париж, другари са в пандиз.
Даже Глеб Жеглов в жаргона нов две думи взел е -
но не пя, чудака, вечери поред, уви.

Тук „не наши“ е добре,
че няма разни все,
щом ще иска на банкет,
без паспорта е приет.

Ще река за братята -
писатели, съратници,
за човеци със душа,
не простаци пладнешки.

А от телевизията искаха ни щото:
Махайте ги думи - кука, миц или ченге,
да сменим сапун със шило, шило със длетото,
а крадците да са чужд нам елемент.

Тук са редом брат и брат:
„Не! Ще ви отървем.
През редакцията зла
това ще го проврем.“

отговор ортаците,
махат си халатите,
със фланелки шарени,
върху им - холанките.

Там за братята-разбойници на Шилер все са чели,
за Лаутензакови написал е Лион,
приказки на Хофман и децата са ги чели.
А роман за Вайнери? Те два са в милион!

Много със усърдие,
другарите твърдят:
- „Век на милосърдие“
Може даже в САЩ!

Знам художник щатски там
ще рисува ратници;
В тяхното лице тъй губим
майстор-касоразбивачи.