Не начало на края шуми,
на Помпей, не повторна е гибел -
в спор са трима велики глупци:
Кой най-много, е глупост достигнал.

Вие първи: “Аз роден съм глупец, -
ръце вдига, в храм сякаш ще пее. -
аз съм стар, ала още мъдрец,
не поникнал уви, е при мене!”

Не приемат това те добре -
така даже за умен не може:
“Виж го ти, значи зъб не расте!
Нали друго расте - то какво е?..”

В синина тъй притиснал петак,
Втори рече: “Какво тук шумите!
Мога аз да не виждам това,
що наистина бива открито!”

“Ех, с какво ще се хвали, простак, -
със дефекта ни на поколение!..
И това, че не виждаш така -
се доказва знай, слабото зрение!”

Трети бе груб, жесток и свиреп,
Лице дращи, дере одеяние:
“Аз съм истински тука глупец, -
Но защо, аз си нямам понятие”.

Спорят месеци - в дългите дни, -
аргументите всички се спукват...
Тръгват трима велики глупци
с крачка глупава там, по път глупав.

Виждат те бряг - на пътя е край.
Стои бъчва така там едничка,
тук седи Диоген, в своя рай, -
добре са мъдреците самички.

Той мълви на тях с тихи слова:
защо, знам - и кои ще сте вие, -
туй не мога да го разбера -
тъй защо е това за вас мили!

Или, може, не стига храна,
Или - малко един друг сте били?
и по-глупави не - от това, -
останете каквито, сте били.

Не си струва спор този сега,
кой е главен, - живейте отлично, -
кураж малко, а после така -
се върнете щом щете вторично!..

Той открай в бъчва влезе за миг -
тъй брадясал, и тъй умен някак...
Тръгват трима велики глупци -
и глупец и глупаче с глупака.

Удивени, в сърца им бучи:
“Стар мъдрец - това е без съмнение!
Свят стои? на велики глупци, -
Не изказа ни той уважение!”

Ще тревожат повторно така -
в тъмна нощ ще му кажат: “Излезте!”
И това ще е нищо, ала,
тъй глупците - с власт биват те често...

Тъй на приказка край е съвсем:
Бъчва повече няма на края -
в „единична” е пратен мъдрец.
Там добре ли е той? Аз не зная.