С вкусове, стремежи аз съм странни, -
и екзотичен, леко съм едва:
Аз мога да гриза в едно стакани -
без речник дори Шилер да чета.

Във мен са двете Аз - два полюса познали,
Два разни са човека, врагове:
Кога единият балет си пожелае -
то друг там хиподрум ще призове.

Излишното и в мисли аз не казвам,
кога съм аз със своето лице, -
но често тука, свободно се оказва
туй второ Аз с лицето на подлец.

Със страх притискам в себе си мерзавец, -
О, участ безпокойна в мен туптя! -
в мен страх гори, че грешка правя,
че не туй второ Аз сега громя.

Кога душа разкрил съм аз открито
в местата тези с искреност сама, -
дават в ресторанта в заем и не питат,
жените те ласкаят ей така.

Но ето край - отлитат идеали,
но ето груб съм, нетърпим и лош,
но ето седнал тъпо ям бокали,
под маса хвърлил Шилер в някой кош.

...Съдът тук влиза, залата застина.
Ах, прокурор, и съдия, аз моля Вас
повярвайте: не аз разбих витрина,
а подлото във мене второ Аз.

И аз ви моля: строго не съдете, -
Да се поправя, не да лежа в затвор! -
в съда само ще бъда зрител - ето
в затвор на вечеринка, пеещ в хор.

И аз кълна се - искрено и лично:
Старая се в три пъти още аз -
да победя и двойнствената личност
и - не е мое - мое второ Аз!

Аз повече не ще троша витрини
и още хорските лица - пиши така!
Аз тъй събрал съм двете половини
на раздвоената и болна ми душа!

Изкоренявам и заривам в рова, -
ще чистя, нищо не ще скрия аз!
И чуждо е туй второто такова, -
не, не това не мое второ Аз.