Отмина време с уводите нещо.
Добре е тук, не лъжа, без шега.
Мен големците викат ме по спешност,
да пея аз “На вълците лова”.

Той може, запис чул бе от прозорец,
а може би, с децата - неизвестно.
Не знам? С магнитофон нов бе отскоро
там някакъв другар, такъв ответствен.

В семеен кръг във делнична беседа,
където лампата мъждука си,
той тихо, да не чуят го съседи,
натисна копче “старт” да се върти.

И там, тъй не разбрал накрай слова
(Презапис лош получил бе на среща),
Прослуша той “На вълците лова”,
на страната друга още нещо.

И всичко чул той до последна нота
и разгневен, че край не е разбрал,
от кабинет звъни по телефона:
«При мене утре автор на “Лова”».

Не пих винце за храброст аз така,
и да не хълцам аз се устисках,
“Лова на вълци” аз му изревах,
от прага цял - и бях съвсем неистов.

Децата му с молба, са безусловно,
да бъде той с усмивка на лице.
Ала мен ме изслуша благосклонно
и даже аплодира ме добре.

В бутилка чуква чаша ей така,
която я измъкна из под шкафа,
и викна: “За мен е, за мен това!
За всички нас, не вълци се понасят?!”

Но ето - май сега ще стане нещо.
Тъй - в деня там пъти пет звънят.
Мен големците викат ме по спешност,
да пея аз “На вълците лова”.