Със ръст, с лице благодаря -
от мама, татко е това, -
живях със хора - аз добре, не притесних,
и гръб не гънах - ходих прав,
не дал петак, така живях,
и на главата аз с ръце помагах си...

Но донос бе и изгърмял -
и изигран, съвсем съм сам, -
бе кабинет и надпис: “Времето пести”, -
а там без сол ще те ядат,
печата бързо слагат там,
в плик документ - и ти си пратен вдън гори.

След туй - навън, след туй - в дома,
с години седем зад гърба, -
на мен висят - не ще ги хвърля, и продам.
Но на началник паднах аз,
и той вербува бойко нас, -
тъй че, машини зад Урал да завъртят.

А път е тук, и в пътя - МАЗ,
до шия тъне той завчас,
при нас - тъма, партньора трети час мълчи, -
да бе крещял - те взема зло -
отзад, отпред са пет по сто,
а той - със зъби в “Танц със сабите” трепти!

Маршрута знаем и това,
че чакат МАЗ-а на строеж сега, -
в нощ, полунощ - тъй сядаш и потегляш ти!
Година Нова - тъй е то -
отзад, отпред са пет по сто, -
сигнал - но буря е, и кой ще ни спаси!

“Мотора спри, - говори ми, -
и в огън този МАЗ гори”.
Ти, виждаш сам - напразно тук патрон гърмим.
Ти, виждаш сам - тук пет по сто,
ще занесе нас - точно то, -
ще изравни, че в гроб така не ще лежим!..

Аз отговарям: “Ти си луд!”
а той за гаечния ключ,
и вълчи гледа (той изобщо бива лют), -
за него що - в кръг пет по сто,
ще преживее кой кого,
той ще докаже, кой е прав, кога допрат!

Той от роднина, близък бе -
от длан ядеше той от мен -
днес гледа ме - и студ полазва ми гърба.
за него що - в кръг пет по сто,
и кой там после знае що,
бе той за мен, за него аз що бях така!

И той си тръгна, настрана.
Аз пуснах го, а сам - заспах, -
там беше сън за наши “весели” дела:
че пак е пет по сто сега,
и търся изход от врата, -
но няма го, там само вход - не този там.

...А край бе прост: влекач дойде,
там бе въже и лекар бе,
И МАЗ попадна на строежа още как, -
и той дойде - цял се тресе...
А там - е пак далечен рейс, -
аз зло не помня - и аз ще го взема пак!