Тръбят рога: върви, върви! -
и се размърда свита.
Без жар душата на ловци,
от волски жили свита.

Забавна хорската игра:
убиват лебедите два!
Стрелите горе литват...
И точно на стрелци око, -
а тези лебеди за зло
днес в среща се опиват.

Живя под слънце, - там бе тя,
звезди безброй що са там,
тук само лебеди летят
високо в небесата.

Ти полети - разкрил крила -
в гъста трептяща синева.
Лети по Божи склона -
в такава днеска висина,
възможно е да долетят
там ангели и стона.

Но той настигна я и там -
щастлив е миг едничък.
Тук песен лебедова - тя
се ярък миг нарича...

Два бели ангела съвсем,
в земя отправиха се те, -
по правило опасно!
Там зад храсти, как стена,
следят ловците за това,
за щастието кратко.

Така изтрили пот в чела
виновници за гибел, -
в съдба последната молба:
“Ти спри се миг отминал!”

Тъй пя се вечен този стих
на песен лебедова той е пик -
щастливци те са мигом.
Падат в едно надолу те,
така на седмо са небе,
де щастие постигат.