Ченге да съм - кълна се ще умра аз,
ще спретна юбилей - на онзи свят!
Но ясно стана: не десети-летен е етапа,
не юбилей, а просто - десетак.

И все пак ти „Боржома” ми налей
За юбилея. Тези дати редки!
Ех да де, тъй добре, - не юбилей,
да кажем, - две нормални петилетки.

Така с какво сме към “не-юбилея“?
Защо да пием и да си речем?
Защото, на въпросите в „Коне“, и в “Пелагея“ -
на „Живи“ ние отговор четем.

Не пик и апогей, зенит, но знай,
че тази песен е от име на брат зека! -
Нам „Живи“ и „Пелагея“ ни подай,
и просто повече да са „Добри човеци“.

Нам почести особени са дали:
и премия по-рано нам е дар,
във вестника погледнах, пълно е там със похвали -
и аз, сред редовете ги видях.

Но само за награди няма ни,
и без гастроли във чужбина някак.
В година определяща лежим, -
и, впрочем, и в решаваща, - в Таганка.

Затвор разбит - на бунище боклука!
но има, де глави да прислоним.
Строежът на площад - годинки десет чукат,
ала баланса ще възстановим.

Ох, в път сме ние! Ох, на колела! -
Париж мечта е, а в Челни сме свежи -
ще бъде наш театъра номад
и уличен (това ни бе стремежа).

Тук е добре, и без парцал в устата,
И тук се пие, дъвче, държиш реч.
А тези лета десет - не в пандиза са етапа:
Те са - етап на пътя ни нелек.

За този що успя, изнесе - тост,
нас в юбилей доведе ни - водача.
За шефа ни! И с него сме във срок -
бе наша първа точна “десетачка”.

И още пием в дружба плътно, зная,
с приятеля си стар - с тагански нар -
За туй, че на банкета разделили с нас сте пая,
не взели за пиеса хонорар.

Редеят стройни ваши редове -
писатели, които уважаваш.
Но, казват тъй, от туй се възмъжава.
За дългите и честни трудове -
земен поклон, Абрамов и Можаич!

От нас в лица останал профил детски,
убит не ас, кат птица във летеж -
Здравейте и, Андрей, Андрей Андреич Вознесенски!
И нека втори Бог прати за теб.

Ах, Зина, жалко - брак бе провален, -
у нас там, в Сечуан, сме с време малко.
И жалко, че Гертруда - мама бе,
и Василиса, не ми е майка, Алла.

Ах, Ваня Бортник! - тиха си мотика.
Как се гордея, че с теб съм аз на “ти”!
Тъй не видя спектакъл Паша, Павел, папа Римски -
от теб би взел немалко добрини.

Таганка, слава! Смей се! В плач! Крещи!
Живей си ти в наслада, и в страдание.
Да легнат редом и тухлите ни
камък крайъгълен са те в новото здание.