Дни седем стар Бог, уморен
поред, той разпален и бойко
твори света ни беден хем -
там всеки звяр бе - по двойка.

Твори той в радост вече,
кат себе си съвсем
създаде Бог човека,
във пробен манекен.

Идея тази стара е,
но не оплюта е съвсем -
твърдя аз както две по две -
Адам бе първи манекен.

А ние! Смет на хромозом,
огризки на божите сме гени -
вървим по път изминат, щом,
тъй правим също манекени.

Не глупави сме, братче,
живи да пременим, -
трупа в премяна значи
и куклите редим.

Лишени от надежда,
без мъки жив - така,
във своите одежди
от восък кукли са.

Почакай и не ме ругай,
а се огледай настрани -
макар подобни те са нам,
но не с живот кат нас уви.

Носа ти сплескан по стъкла,
ти гледаш - във теме пулсира,
а там седят те в топлина
и те се зъбят и не спират.

Кретена този в халата
над тебе той се смя:
Ей, жив ли си, приятел?
С добра ли си съдба?

Виж я ти - прелест! Зле с какво?
Загар, коси до колене.
В кожух, загърната, и то
ласкае тъжен манекен.

С добър живот са те така,
тях глезят, и галят и греят.
А те не харчат ни пара
и плюс в това - не стареят.

По тиквите вбесено,
нас блъскат, бият тук,
на кукли-манекени
създадохме уют.

Вежливи са - ти погледни!
Не се вълнуват те сега,
тъй жизнерадостни нали,
за нас безумци род не са.

Самотен никога не е -
в салона, в леглото, в билярдна, -
невъзмутим, кат йога е,
галантен и елегантен.

Такъв да бъде плена,
не е свобода - срок.
И вместо манекен там
ден искам аз живот.

На манекена дайте дял
дерете ме - съгласен аз!
В приятен кръг в рода му цял
готов съм - хващам се на бас!

Така предлагам смело план
сезонно може да са смени:
Да сме в бездушния им клан,
а вместо нас - манекени.

Щом не върви то ясно,
готов да се кълна -
не ще са те съгласни
на смяна във места.

От тях, се знай, че ни един
не ще отстъпи нам уют:
И от витрините сами
не ще си тръгнат те от тук.

На мен се струва - хитри са,
и, тайно те стават разярени,
когато живи хора спят,
излизат в нощ манекени.

С машините от кражба,
те носят се, така!
Бушуват и изгарят
живота си в нощта.

Такива подвизи творят,
че за година не творим,
но пък възвръщат се назад...
Ах, как завиждам им нали!

Горе и долу нас ни виж,
в стените вбит и залепен е
наш главен лозунг и девиз:
„Със грижа за манекени!“

И четохте - наскоро?! -
грабеж на магазин,
стрелба в тях беше колко -
но мъртъв ни един.

Със данък ти не можеш пък,
не стряскаш със цена съвсем.
Щастлив ти път, щастлив ти път, -
Щастлив си мистър Манекен!

Като индуси ние сме
с надежда на смъртни и тленни,
Щом ние утре ще умрем -
възкръснал пак в манекен си!

Братлета не хленчете, -
наш ден ще дойде, пак!
Пазете, хора, свято
на манекен рода!

Болести острите у нас,
и вече никои не сме...
Тупти надежда във страна -
във здрав и як, но манекен.