Хвърли скука, като кора динена!
Небе ясно е, лек е съня...
Кон младежът избра, орис има си -
интересна до война.
А на война е на война,
а до война не бе така, -
тъй, в цялата Вселена.
На кон бе смело той в езда
във пролетта, във пролетта -
последна, довоенна.
Но мъглите са вече роса вплели,
град премина в поле, през мечта.
За да няма мъгла, да се разстели,
бе младежът тъй именно там.
Там на война е на война,
а до война не бе така, -
тъй, в цялата Вселена.
На кон бе смело той в езда
във пролетта, във пролетта -
последна, довоенна.
В блатата май духна, в килии ли?
Ураган, сняг и град бе раз, два.
Ветровете разбити, затихнали.
Ветровете му ближат дланта.
Там на война е на война,
а до война не бе така, -
тъй, в цялата Вселена.
На кон бе смело той в езда
във пролетта, във пролетта -
последна, довоенна.
|