Дома го помня, стар, стар дом, и гъст обрасъл парк, ще мина пречки аз безброй, да бъда в края роден пак. Над маса люля се във такт, в зелено абажур, като приятел дава знак и казва ни: „Бонжур!“ И първата любов така си спомням много пъти аз, от студ когато си трептя, там под звезди над Монпарнас. Париж, Париж на сън и наяве! Москва не можеш да смениш ти никога за мен.
© Васил Станев. Превод, 2019