Виновен съм - сълзи пролях
и охкам си -
в път релсов чужд попаднах аз
дълбокия.

Аз целите избирах сам,
безгрижно все,
от коловоза този знам
без изход е.

Че стръмен, хлъзгав, не е мост,
такъв е този коловоз.

Прокарали, тях аз кълна, -
така много аз не ще държа.
Спрягам аз - ученика съм лош,
Коловоз - в коловоз, с коловоз.

Но що ли ме сърбят ръце?
Нахален съм!
Нещата тука са добре -
нормални са.

Не удрят те, до теб във ред -
не жалвай се.
Щом искаш даваш ти напред -
оправяй се.

Храна, пиячка, колко щеш
във пътя релсов е добре.

Тук и схванах, така убеден:
не един съм във него свален.
Тъй държи! Колело в колело!
И ще стигна аз там за добро.

Но някой викна, с глас не свой:
Я пускай ме! -
И с коловоза спори той
от глупост все.

Във спора той и изгоря,
тъй скапа се,
и полетяха бутала
и клапани.

Но коловоза той изри -
за нас се пътя разшири.

Тук прекъсват следите му в мрак -
отстраниха го този чудак,
да не пречи на нас, там отзад,
в коловоз чужд да минат рахат.

Но ето я при мен беда -
боксуване.
Е, мъка жива е това
пътуване.

Да бутна някак, трябва тук,
безсилен съм -
Дано, да дойде някой друг -
буксир да е.

Без помощ съм, съвсем без мощ, -
и чужд е този коловоз.

Да го плюя със глина и льос
този чужд, този чужд коловоз, -
а с това, че го аз задълбах,
то надежда на други забрах.

И хладна пот, обля ме цял
до костите,
и по дъска напред видял
край острия.

Там иде пролетен порой
с бученето,
там изход е от коловоз, -
спасение!

От шините изплювам кал
по релсов път опротивял.

Отзад, вие! Прави като мен,
това значи - че пътя е мой.
Коловоз този - само за мен!
Коловоз намерете си свой.