В суета на града, и с колите цял ден,
там се връщаме ние - къде ще се денем!
И се спускаме долу от върха покорен,
в планини, в планини, в сърце пазим пак спомен последен.

Тук и спора е вече оставен!
Аз така си доказах на век -
Планина, планини сменя само,
на които не стъпва човек.

Кой един ще поиска да бъде в беда?
Кой си тръгва, тъй зов на сърцето не слушал?
Но се спускаме, щом покорен е върха -
що да правим, в земя боговете се спускат.

Тук и спора е вече оставен!
Аз така си доказах на век -
Планина, планини сменя само,
на които не стъпва човек.

Песни, теми, надежди и думи къде?
Планините у нас са, зоват да се върнем.
Но се спускаме - кой за година, съвсем,
щото ние пак трябва там да се завърнем.

Тук и спора е вече оставен!
Аз така си доказах на век -
Планина, планини сменя само,
на които не стъпва човек.