В Три-девето господарство
(три по девет - е това)
там държи се на коварство -
безпроблемно, ей така.

Кралят вместо да води война, -
почна тайно да пийва така,
той с кралицата е в свади,
дъщеря мома остави, -
а наследник е крадльо сега.

В Три-десетото пък кралство
(три по десет - трий-сет, ли?)
все в съседство и другарство
още беше крал един.

Тишина, и спокойствие чак,
макар - краля бе пълен простак,
той министрите отнесе,
опозиция избеси -
и скучай от тъга за дела.

В три-единадесето царство,
(значи - царство Трий-сет три)
царят беше на лекарства:
че мехура не държи.

Беше милитарист и вандал,
и съседи без повод руга,
и във съботата всяка
нота е с обиди някак, -
прави международен скандал.

В Три и трето бесен царя:
„Не достига ми, земя!“
На съседите посяга -
в бяс кралете са сега.

Обуздай, смачкай го! - само, я -
В Три-девето не са за война,
Пълководци в Три-десето
във бунара потопени,
а васалите май бунт кроят...