Живее печен момък Бари,
и той не слиза от седло,
до шия дългове направил,
но питаш ли го, как и що, -

поглажда своя пистолет,
през зъби ще цеди небрежно:
Щом без закони ще е днес,
то само в него е надежда!

Въртян-усукван, в камъка ударен,
но е с главата той наред.
Нали е печен момък Бари:
Глътка вода - и пак напред!

Той, щом попаднат му в следи,
по грива коня милва нежно:
Потеря, брат. Законът спи -
и само в теб, ми е надежда!

Дома гори ви - чер от сажди,
напразни вопли в небеса:
Защо е Бог - зовете Бари,
той сметките урежда сам!

Сух той излиза от беда,
макар не все със сухи дрехи.
В закон щом няма полза - да
за всички в него е надежда!

В дуел с врага се бързо справя,
за свои - той е просто бог.
Такъв е печен момък Бари -
душата пълна - празен джоб!

Той отговор навреме дал,
щом свада почнал е невежа, -
и щом в страна закона спа,
във себе си е днес надежда.

Без пет минути свят е той,
Нагъл без четири ще е,
без три той е герой
и без една - подлец.