Аз препускам, някак все на опак
през поля, през локви, по роса...
и говорят: някак друго ходи.
Това значи - иначе, в раван.

Но ездача мой, е все върху -
пришпорва мен със стремена.
Да препускам искам във табун,
но неоседлан и без юзда!

Щом ножа в ножница е пъхнат,
е опасен малко, кат игла.
Оседлан съм аз и вече спънат.
Скъсва ми устата и юзда.

На гърба ми рани са върху,
и с хълбоци аз от зор трептя.
Да препускам искам във табун,
но неоседлан и без юзда!

Днес ще трябва аз да се преборя.
Гонки! И днес аз съм фаворит.
Зная - залог е на с раван ходещ,
но не аз - жокей върху хрипти!

Той пронизва с шпори мене тук,
смеят се там в първия реда.
Да препускам искам във табун,
но неоседлан и без юзда!

Скачат, скачат ли коне на старта,
злоба един на друг сега таят,
в изстъпление, в бяс, така хазартно,
те все ронят пяна както аз.

Мой ездач в трибуни вдигна шум
жокей-майстор на галоп в езда.
Ох, как бих препускал във табун,
но неоседлан и без юзда.

Не! Без златна мина - да е що ли?!
Аз последен цел ще пресека.
Аз ще му припомня тези шпори,
изоставам, тъй ще му платя.

Бий звънец! Жокей на мен върху,
все се смее, и чака той мъстта.
Ох, как бих препускал във табун,
но неоседлан и без юзда!

Що е с мен, що правя и как сме
да помагам аз на своя враг!
Себе си аз просто не владея,
аз не мога - ще съм първи пак!

Що да правя? Май остава тук
да изхвърля аз моя ездач
да препускам както във табун,
със седло, с юзда, но без ездач!

Аз пристигнах - той в опашка още,
и през локви, камъни, в роса...
Аз за първо не съм друго-ходещ,
като всички - аз да победя!