Аз препускам, някак все на опак през поля, през локви, по роса... и говорят: някак друго ходи. Това значи - иначе, в раван. Но ездача мой, е все върху - пришпорва мен със стремена. Да препускам искам във табун, но неоседлан и без юзда! Щом ножа в ножница е пъхнат, е опасен малко, кат игла. Оседлан съм аз и вече спънат. Скъсва ми устата и юзда. На гърба ми рани са върху, и с хълбоци аз от зор трептя. Да препускам искам във табун, но неоседлан и без юзда! Днес ще трябва аз да се преборя. Гонки! И днес аз съм фаворит. Зная - залог е на с раван ходещ, но не аз - жокей върху хрипти! Той пронизва с шпори мене тук, смеят се там в първия реда. Да препускам искам във табун, но неоседлан и без юзда! Скачат, скачат ли коне на старта, злоба един на друг сега таят, в изстъпление, в бяс, така хазартно, те все ронят пяна както аз. Мой ездач в трибуни вдигна шум жокей-майстор на галоп в езда. Ох, как бих препускал във табун, но неоседлан и без юзда. Не! Без златна мина - да е що ли!? Аз последен цел ще пресека. Аз ще му припомня тези шпори, изоставам, тъй ще му платя. Бий звънец! Жокей на мен върху, все се смее, и чака той мъстта. Ох, как бих препускал във табун, но неоседлан и без юзда! Що е с мен, що правя и как сме да помагам аз на своя враг! Себе си аз просто не владея, аз не мога - ще съм първи пак! Що да правя? Май остава тук да изхвърля аз моя ездач да препускам както във табун, със седло, с юзда, но без ездач! Аз пристигнах - той в опашка още, и през локви, камъни, в роса... Аз за първо не съм друго-ходещ, като всички - аз да победя!
© Васил Станев. Превод, 2019