На Михаил Шемякин
Как ще гледам аз сега, с дъх тежък струва се?
Въздух крепък преди буря, крепък мазно.
Що да пея днеска аз, що ли дочува се?
Птици вещи тука пеят - все приказни.

Птица Сирин с мен радостно смее се -
весели, към мен с вик от гнездо,
а напротив - тъгува, немее все,
душа трови чудат Алконост.

Седем струни древни са
в своя ред звънят дори -
Гамаюн - птица така
надежда подари!

Свод небесен, е пробит с камбанариите, -
и камбана медна, камбаната -
се възрадва май, или обезсърчи...
С чисто злато са те църквите в Русия-та -
Господ често да вижда нали.

Аз стоя като пред вечната загадка днес,
пред великата страна, и легендарна -
пред солен-горчиво-кисело-и-сладката,
пред небесната, и с извор, и с ръж харна.

В калта шляпам - ръждива, омразната
коне тънат там до стремена,
но влекат мен със тази държавата,
що разкисна, поду се в съня.

Седем са луните все
там на пътя ми стои -
Гамаюн - птица за мен
надежда подари!

Душа, битата със загуби и разходи,
Душа, смачкана от прагове,
Щом е до кръв тъй парцала изтънял, -
кърпя го аз така с кръпките във злато все -
Господ често да вижда това!