Аз напрягам и сили, вси жили,
но кат вчера - и днес, е така, -
обкръжиха ме мен, обкръжиха,
във пусията и с веселба.

Зад елхите гръмват чифтета -
там във сянка се крият ловци.
В снега вълци търкалят се ето,
стават жива мишена, нали.

Върви лова на вълци, лов върви на вълци!
Непоправими и кутрета се ловят.
Крещят викачи, и лаят псета стръвно.
Кръв на снега, червени флагчета стоят.

Не на равно със вълци в игра са
ловци, но не ще трепне ръка!
Свобода оградили ни с флага,
без пропуск те стрелят сега.

Вълк не може - той спазва традиция.
ясно, в детство, бил сляпо кутре,
И щом суче вълче от вълчица,
то засуква - „Зад флагове, не!“

Върви лова на вълци, лов върви на вълци!
Непоправими и кутрета се ловят.
Крещят викачи, и лаят псета стръвно.
Кръв на снега, червени флагчета стоят.

Ние с лапи сме, с челюсти бързи.
Водач, отговор ни дай, тъй щом -
все се носим към изстрела бързо
през забрана не става, защо?

Вълк не трябва, не може обратно!
Време свърши за мене сега.
И, комуто така аз се паднах,
се усмихва, насочва цевта.

Върви лова на вълци, лов върви на вълци!
Непоправими и кутрета се ловят.
Крещят викачи, и лаят псета стръвно.
Кръв на снега, червени флагчета стоят.

Подчинен ли - аз вече не слушам,
и зад флаг - жажда да се живей!
Аз отзад само радостно чувам
там на хората вик удивен.

Аз напрягам и сили, вси жили,
но днес не е - кат вчера нали!
Обкръжиха ме мен, обкръжиха,
ала с празни ръце са ловци!

Върви лова на вълци, лов върви на вълци!
Непоправими и кутрета се ловят.
Крещят викачи, и лаят псета стръвно.
Кръв на снега, червени флагчета стоят.