Пришита е колосана яка
и кител сив е стегнат някак строго -
и ето, легнали на спусък са
безкръвни офицерски пръсти - много.

Настъпи време! А кой знае това?
Наистина е близо много то:
Да, къс е жеста от кобура пак
до бръснатото, сляпото око!

Движението свърши и се духа
в мишена - беше косъм паднал, що -
с усмивка Смърт втрещи очи от дуло
в бръснато чисто, в сляпото око.

А вижда се във вежда отстрана,
там редом нещо бие се, бушува -
в око сляпо - не пусната кръвта,
пулсираше, а значи се бунтува.

Така преди, и да опита своя път
от ухо в мозък, към тила накриво, -
в миг се загледа тук внимателната Смърт
във жалката беснееща се жила...

Забавила се тя - но бе сгрешила:
Сега обратно във кобур легни!
Така Смъртта за първи път е била
с Живота близко, от когото се гнуси.