Като баласт тънем, но ние,
сме крепка и лека фаланга,
краката ни с плавници бият,
телата ни са - в акваланга.

Тъй в бездна не просто сме влезли,
и свили до спазми сме скули,
със страх от кесонната болест,
и малко така от акули.

В жажда, вода тук не пием!..
Красиво е тук? Мит се праска!
С очите изпъкнали риби
ни гледат учудено в маски.

Лежащи в постеля разбират?
Намират ли търсещи брода?
До цел трябва да се добираш,
а трети наш - без кислород е.

Дори ние плачем - мъжете,
заседна в пещера от корали.
Бе истински рицар на бездни,
умря той с открито забрало.

Съдба се оказа живуща -
направи що може, и длъжен.
Победа празнува днес случай.
Какво ние утре ще бъдем!