На Лев Яшин
Да, аз днеска май във форма съм обаче, -
московчаните са бесни от възторг, -
Аз спокойно тук прекъсвам паса значи
и така спасявам сигурния гол.
Съдия срещу противник дузпа ето дал е -
репортери вкупом са у тяхната врата.
Упорит един е тук зад моя гръб - скучае -
днес ще си почива доста - да!
Извинявай,
ала бият с глава...
Аз посягам -
корнер ще е това.
Бий десети - тука що,
че със „падащо листо“
да открие резултат може той.
Топката ловя - трибуните лудеят, -
че десети много ловко завъртя.
Но при мен с тия, те не ще успеят!..
Само отзад някой тихо си пъхтя.
Аз обърнах се - и глас от камерата рече:
„Извини, но ти младеж, тъй снимка провали.
И ако - ти не бе пипнал топка със ръцете, -
гол красив бих снел така, нали“.
Да аз исках с ругатня -
но не би:
Тъй аз топката едва
я спасих.
Но едва съм на крака,
чувам думи: „Ето, пак!
Все ловиш ги, я се спри - няма щрак!”
„Аз другарю скъпи, всичко туй го зная,
но културно вас ви моля: надалеч!
Да, за вас ще е добре, лошо да играя,
но не мога да помогна - тука не.“
Ей лети, девети номер, с изстрел е топовен -
репортер бърбори: „Този гол му дай поне!
Цял живот, безплатно род твой снимал бих за спомен...“
Само дето не плака. Как ми бе?!
„Все пак футбол тук е то, -
ще река. -
нож в сърце е - всеки гол
за вратар“. -
„Най-добра, тебе кат вратар
снимка аз ще подаря, -
пропусни - ще се отблагодаря!“
Като сгънат клон, от напор репортерски,
не уверено вървя да пресека...
Ще помоля някак тихо партньори,
ей така да му разбият апарат.
Той пък все ми мънка: „А това е безчовечно -
ти навярно ще спасиш, но само извини, -
то е тъй момент, а фотографията - вечна.
Ей на, не се мърдай и дръпни!“
Пети номер е младеж -
знаменит,
той не бяга, а съвсем
си ситни.
В ъгъл десен топка би, -
ляв за мен е той нали, -
все налита и нахално лежи.
В полувремето това, с вятър насреща,
тъй не можех аз така - топки да спра...
Снимка е в дома у мен - два на три метра -
на позора мой свидетелство е тя.
Кълна когато фотограф снимката прави,
щом сега, все мисля, кога аз съм гол спасил:
Колко съм изпортил аз, прекрасни фотографии! -
срам мен ме терзае и души.
Изкусител-змей, палач!
Как ми е?!
Щото всеки удар в мач
гол да е.
Цял мач с мене си е бой -
май такъв е жребий мой...
тъй, спокойно - бият ъглов, и кой...
|