Някак във града ни главен,
тъй известно златно правен,
в бело-каменни палати,
знаменитост в цял свят е,
феномени на епоха -
лицемерните актьори,
тези със дела не лоши, -
се събират на банкет.

Веселбата е с причина:
Първо без пари се мина,
второ всеки мъж отива -
може с дамата дори,
и притиснал дама ей го,
по паркета към бюфета
и безплатно по билета -
той я храни и пои.

А пред вход са с уговорки
на велик прием със гости
на дежурство, гледат зорки
все юнаците отряд, -
За забава - де шум вдигат,
и братлетата пристигат
извъртят ръце, но - тихо,
нищо те не ще мълвят.

Но пияч, и скандалджия,
и развратник и пинтия -
от монголското ни иго
те в наследство са дошли, -
и в гърба - що влизат -
в хор, реват: „Дай ни Мазина,
и пъстърва тук да има
и Мишел там Пиколи!“

...Във старинна кръчма «Кама»
със мъже младежа лапа, -
все си мозъци въртяха -
кой добър, а кой е лош.
Кръчмата щом затвори,
те решиха: не допиха, -
на най-трезвен наредиха,
да домъкне нещо той.

Този момък за начало
се въртя в перон гаров -
там милиция терзае
все шофьори от добро, -
той се впусна и под пара
в бело-каменни палати -
на братлета тези в лапи -
и по моста, кат през ров.

През вратите не се влиза -
кат у Лобен смърт щом има,
и тълпата тъй креслива -
се вълнува и шуми, -
не ще минеш, казвам честно!
Но връстник позна го лесно:
„Туй е този, що е с песни, -
пропусни го да върви!“

„Не се бутай, не ще мина!“
Мисли той: за навън ли щом
тъй не дават - туй е минус!..
Ах! И дама е отпред!
На Иван не бе до дама, -
да търгуват тука само,
само нему те са дали!
Два без десет е поне.

Във бюфета не е хитро:
пет коняка, водка литър!
Ей ти майчице сърдита?
Ресто и не връщай ти!.. -
И обърнал се - но ето
Дама тази в танц летеше:
тя сияе, тя блестеше, -
кат звезда - така съвсем е!

И тук падат из под мишци
две „големи“, пет „мънички“
(Жалко, жалко - е за тия
що, остави той в беда), -
и парчета, кат из кошер,
разлетяха се - под стола.
Там фуражка му се тропна
тъй със златната звезда.

Той - за въздух към балкони, -
Късно! Скъса се със грохот
от сърцето по салони
тъй и клапан полетя...
Тя на зло на вси принцеси,
тъй погледна - с интерес е,
и написа после преса,
тъй студена, но добра.

Полудели, настървени,
и към местопрестъпление
хора бягат здрави, крепки,
със запретнат са ръкав -
но не случи се скандала:
в кръг танцува, все въртяла -
тук скандала не желала
пред разсъмване Москва.

А задморските ехидни
викат си: „За срамотите!
Туй е просто несолидно,
тъпо тъй да се държиш!..“
Само негър чул таз новост
се ухапа той за нокът, -
в Конго счита се тъй много,
ти възторг да изразиш...

И услуга му оказа
там оркестъра в уплаха,
и един към друг ги тласна, -
то течение е как...
Тръгват те и не докосват
любопитни микрофони,
тъй кат нямаше талони
среща в пир да е с коняк.

...Ала казват има хора
в Холивуд дори на опак,
а и в Париж!.. Но - давам стопа:
Нека другите дрънчат!
Впрочем с тези, що бях в „Кама“,
се оказаха мъжаги:
Без юмруци и без свади -
със усмивка си вървят.

Все из столица лети си
небивалици не били:
жени млади - не девици -
сякаш със пари мърсят -
де е тихо - под вратата,
и край покрив на мансарда,
и де горе са местата -
вече разговор гласят.