Сковават се масите в двора с дъски,
преди да застелят - те с домино са.
От нощи в декември в май дълги са дни,
но време изтича - и вече е край.

Довоенните лампи горят с половината сила -
от прозорци Москва, отвисоко пленен враг видя...
някъде парче от снаряд във войника полита,
някъде ги пращат да хванат „език“ от врага.

Знамена обновяват се вече. Строяват в колони.
На площада паветата чисти като под с паркет.
А все пак на Запад вървят и вървят ешелони.
В тила все заплакват жените над траурна вест.

Не пили докрай от извор вода,
венчални халки не са купени май -
отмито с потока народна беда,
която е сякаш е вече със край.

От прозорците кръста със лентите книжни съдрали.
Тук и щорите - долу! С затъмнение вече е край.
А някъде спирт преди боя в манерка раздали,
изгонва той всичко - и хлад, а и чума, и страх.

От пушек на свещи се чистят и вече икони.
И душа и уста - и молитва творят, стих искри.
Но с кръста червен все вървят и вървят ешелони,
макар че, по сводките загуби - малки били.

Градините вече навред си цъфтят.
Земята се стопли, във рова вода.
и скоро награда за тежък труда -
възглавница свежа трева за глава.

Не реят се вече и аеростати огромни.
Замлъкват сирени, победата те ще тръбят.
А ротните все пак ще станат май че батальонни,
които все още ще могат да срещнат смъртта.

Ето вече звучат там трофейните акордеони,
ето чуват се клетви за мир, любов без дългове,
а все пак на Запад вървят и вървят ешелони,
на нас ни се стори, съвсем че, сме без врагове.