Да нямам страх от полети аз просто,
кога началник моя е Изотов,
в болното все като с игла боде.
Ех, - казва ми - салага!
При тях - и то, в Чикаго,
три дни назад аварията бе!..

Да беше плюл: все пак сме хора - братя,
двамата - и не сме под знамена, -
но знай ли дявол: тъй за предприятие
готов съм там, с това и ей така!

Ни страх ме гони, и развеселен -
така не мигнал трап ще прекося -
вече стегнал съм пояс съвсем,
и тренирам се тук на земя.

Но, слава Бога, аз не излитам, -
във летище времето подритвам
с побратим като мен - такъв един!
А пием седма вече
за туй, че все ще легнем,
и, може би, - ей там къде летим.

От ресторанта пък не се изнася, -
ала мълчи там радио - и рай,
Пазача влита, джавка: „Вилнюс, значи!..
Спокойно продължете, пийте пак!

Примка, остър нож е - да летя:
ни да пуша, да пия и ям,
и все още безопасност тъй да -
трябва ти да се вържеш тук сам!

Край автомата - той ум има яко
стоя аз и се хиля глуповато:
Такова автомата ми изпя!..
Не може да е - в Ейск е
съвсем по-европейски:
свободно слово - щом ще е псувня.

Другаря умен вече фира дава, -
в обяд зоват милицията тук:
на „ИЛ“ витла троши ги той тъдява
и иска незабавно парашут.

Аз приятеля си да отрезвя:
„Паша, Пашенка, Паша, Пашут!
Щом на нас ей дадат ни едва,
за какво ти е тук парашут!..“

Той ми разказа (тези тъй не лъжат):
Веднъж летял, колани не завързал,
Тук - взрив! Но бил готов е за това,
че беше той нахакан, -
развива анорака
и приземи се в алея от цветя.

Ние от разказа му пощуряхме!..
А рейсовете тука, затова,
в последните тъй седмици е някак
в декември тридесет и трети са.

И напразно въртя си дупе,
И напразно вълнувам се, знам:
Щом във въздуха стане че-пе -
с плащ китайски ще се приземя.

Но, смътно безпокойство аз усещам,
и си припомних: без плащ съм, - зловещо!
Какво ти Катя, Кате сътвори!
Да, само две съседки
с храна отнеха мрежи...
А мрежи въздух пускат, но уви!

Прослушах обявление! Но не би
не станах - не ще вдигнеш мене, знай!
И чувам: „Всички пътници в ноември!
Пренасяме ви полета за май!“

Пусто дърпам се: Ейск, - не Бейрут,
като агнета - пътници са,
терористи не взимат се тук,
и до пролет все ще е така.

Мен бройте ме докрай за идиота,
но бих и там летял с „Аерофлота“!
При тях - гуд бай - в небето щеш не щеш.
А тук - седи и грей се:
и все задържат рейса,
за ден, и все излишно се живей.

С пунш и на пуяк кожа за мезе!
Сега сновем на вятър в тъмнина:
Удобствата - в двор са, декември е
Година Нова с „ТУ“ лети в Москва.

В чест, пияния приятел се кълна,
всички, щом трябва ще измести.
„Как така? - ми мълви. - Тук страна
никак, никога и не лети!“

А в това също време - в Красноярск е,
на кахлите седи тя по татарски,
че закъсняла тъй - е без тъга,
и вече ден е трети
с шампанско в тоалета
Година Нова - пие си сама.

Премесвайки си чироза в бокала,
да литне газ - от газ се драйфа - да, -
седи си на летището и чака
кога година нова е дошла.

Но Хабаровск е с рейс отменен,
самолета съвсем провален...
Затова нови днес времена
в града наш все не са.