Поръчано е време от Късмета все така,
и седем фута под кила нам давано,
небето подели със океана синева -
две синеви във хоризонт са станали.
А вярно ли е, морския простор, невиждано пиян
на планини е род и в бяс, в безумство, в кротостта:
Вълните с гриви сиви, чисти, кат сняг по върха,
и падовете между тях - са пропасти!
А служба на стихии, не трае суета,
в полюси два върви меридиан.
Благословени хребети без край,
благословен Велики океан.
Нам брат е сам Велик случай, Вървенето сестра,
макар - за всеки случай - разтревожени.
На сушата желаят да върви нам по вода,
звездите са прекрасно разположени.
Напред ние все гледащи, сме почнали от а-то
На някой не потръгнало е много днес -
и сменяш курс, вървиш на сос, кат в планини на зов,
на помощ и прекъснали възхода си.
А служба на стихии, не трае суета,
в полюси два върви меридиан.
Благословени хребети без край,
благословен Велики океан.
Броим си ние загуби, щом буря е кога, -
но не в коси, от сол сме побелели днес, -
и скъпа океанската огромната сълза
умива ни лицата просветлените...
Взет е върха и - краища пробиват небеса!
От небеса в земя - само миг ходи се:
Едва е свършил рейс, и вече вдигаме платна -
пак ние сме започнали възхода си.
А служба на стихии, не трае суета,
в полюси два върви меридиан.
Благословени хребети без край,
благословен Велики океан.
|