Векове и години, епохи така,
все стремят се към топло от буря и мраз.
А защо тези птици на север летят,
щом за птиците беше юг само избран?

Слава не им е нужна с величие.
Под крилата ще свърши и лед,
ще намерят те щастие птичето,
кат награда за полета смел.

Що не ни се живя, и що не ни се спа?
Що ни гони във път по висока вълна?
А сияния тъй не се виждат сега.
Рядко бива - сияния имат цена!

Тишина. Само чайки - кат мълнии.
С пустота все ги храним с ръка.
Но награда за нас за безмълвие
задължително е звука.

Как отдавна сме в сънища само в цвят бял,
всички други нюанси - измете снега.
И сме слепи отдавна от таз белота,
ще прогледнем от черната лента земя.

И отпуска ни гърло мълчание,
слабостта ни кат сянка расте.
награда за нощи отчаяни
ще е вечен полярен ден.

Север, воля надежда - безкрайна страна,
Сняг без кал, като дълъг живот без лъжа.
На нас врани очите не ще ги кълват,
щото тъй не се въдят тук врани сега.

Кой не вярва във лоши пророчества,
и в снега да почине не легна за миг -
той с наградата е за самотника
трябва да срещне някой си.