Знаме - коприна в прах, целуна, той
изплюл бе в отчаяние протези,
фелдмаршал с рев: „Напред, мой славен полк!
Презрете смърт тук мои главорези!“

Със смачканото знаме горди те,
от талантливи възбудени те речи, -
едни стремят се в първи редове -
разбутват, блъскат задник, гърбове,
и първи те полягат под картеча.

Хитрец, - и този, който не бе смел,
не пожела цената той да плаща,
пълзи отзад - но там не оцеля:
щото свои вземат го в прицел -
и в гръб те го застрелват за измяна.

Днес всеки трети тук - така е бос,
но след битката - с живот кат Крез са, -
Прекрасен полк, надежден верен полк -
отбраните във полка главорези!

А трети посред битка и беда
стараят се да пазят гръб, гръдта си,
не са излезли в първия реда,
ни в задните, - но някак за храна,
за златната се биеха средата.

Те ще напишат тлъсти трудове,
ще гинат на картини, по паната, -
не са излезли в първи редове,
не бяха те отзад - и горди все,
че честно са проспали във средата.

Тръбач без почест - млъкна вече той,
не меден звук, а само звън железен
Ах, славен полк, надежден верен полк,
във който бяха само главорези?

Но не, те чест на знаме не петнят,
и весело там фелдмаршал говори, -
тъй тях, за бъднини да оправдай,
той викна: “И тук някои ще мрат -
а някой ще живее, - безусловно!“

За тях звезда по-мътна не гори, -
уверено ще стигнат до смъртта си,
те скрити зад отчаяни и зли
последен ред за другите нали -
умерените хора от средата.

...В кал стъпкано е знамето след бой,
на фелдмаршала жезъл и протези.
Ах, славен полк!.. Да бе ли славен полк,
във който бяха само главорези?