На Александър Назаренко и на екипажа
на кораба „Шота Руставели“
Във мотори са хиляди двадесет коня -
и табуни хриптят, и надолу свистят.
Там въжета от напън слабеят те точно,
и от себе си в пристан, изстискват сълза.

И командите кратки и зли са,
силен вятър ги носи в тъма:
„Кранци зад борд!“, „Въжета пусни ги!“
и - „Буксир, да изправи кърма!“

Капитанът, в миг, с усмивка, -
мълви само: „Храбреци“, -
щом със суша разделиха,
да сече не ще конци.

Само пак все назад тъй обръща се поглед -
здраво стиска земя, не така, не така:
И защо много дълго тъй знак не затвори,
И защо много често тъй мига маяк?!

Всичко в ред е, и край е със въпроси.
Само вахта, там други - в покой!
Но пустеят каюти - матроси,
не са свикнали с този ред нов.

Капитанът, в миг, с усмивка:
Значи, вярно - храбреци!
от земя дето се скрива,
не секат леко конци.

Преход - двадесет дни, - и разсъхват се лодки,
сутринта за последно се рей албатрос...
Да бе - буря! И в радио тъй с тире - точка -
там зарадван радиста прие някой „сос“.

Трима били са: месец в корито,
яхта кит раздробил е така...
И защо вие благодарите -
вам мерси е за този аврал!

Капитанът, в миг, с усмивка, -
мълви само: „Храбреци“, -
щом с живота разделиха,
да сече не ще конци.

И отново е Фиджи, и е Кюрасао,
а там още какво ли не - Бог знае туй,
и в света най-красив е фиорд Милфорд-Саунд -
всичко де не е стъпил крака, но затуй -

Акостирайте вие в Таити,
пусни моя ти запис на глас, -
с усилвателя много тъй силен
на Таити ще пея за вас.

Казва майстор, в миг, с усмивка,
за мен песен: „Храбреци“, -
и щом суша - споделих я,
здраво ще крепя конци.

Ала пак се предвижва, и сякаш на ринг е,
по водата - на кораба сянка вървя.
И моряци напрегнати, слаби са шпринги...
Щурвал крайно наляво - прощавай земя!