Този ден ще е първи и вечно сега -
бие час, дълго чакан е сребърен час:
Ще заминем напролет с висока вода,
с обещание да помним, чакаме вас.

По горещи следи с откриватели живи, екранни,
що пробили са нам курс през рифа, мъгла и леда,
и под бели платна все вървим с океана наравно,
само впряг ветрове - не терзаем с витлата вода.

А отпред - чудеса са неземни!
А по-весела да е земя,
все сигнали изпращаме честно -
данък вечен за кораб това.

А казват, за платна - реквием е изпят,
черен бриг за пиратство заточен в музей,
хвърли котва и стройна корвета сега
и на почит едни параходи са днес.

Но цял род от моряци - щом са - те до седмо коляно,
тези по острие на бръснача ще помнят добре.
И течеше зад борда до бяло разпалена пяна,
и щадеше съдбата безпътните си синове.

А отпред - чудеса са неземни!
А по-весела да е земя,
все сигнали изпращаме честно -
данък вечен за кораб това.

Материка без име не виждаш уви,
и на острови име не ще присвоим -
и отдавна нарекли са тези земи
с имена на великите хора добри.

Те откритията са открити - не лъжем се ние, -
теч от котва струи, сякаш е тази жива вода.
Провърви ли - тогава във себе земи ще открием, -
и щом сме на брега - то на век ще останем все там.

Ти, клепачи не сваляй дежурен, -
я виж тук, че е щедра мъгла -
На „Летящи Холандец“ притулен
ще запалят там факел за нас!

А отпред - чудеса са неземни!
А по-весела да е земя,
все сигнали изпращаме честно -
данък вечен за кораб това.