Пълководец с шия много къса
нужен е във всички времена:
и гърди - почти в брада да свършат,
от тила - веднага и гърба.

На невиждаща се къса шия,
тъй глава в уюта ще седи, -
и със ласо ти я не достигаш,
и тъй много трудно я душиш.

Ала те протягат все пак шия
и на пръсти повдигат се нали:
че далече, точно да се види -
трябва да се гледа над глави.

Край, сега - нечакан кандидат си,
даже свят видял, далече бил, -
в поза - неустойчива се клатиш,
и за примка шия си открил.

А там всяка - подлата ехидна
ще брои прешлени тя на ней, -
После виждаш, но - недалновидно,
с шия гола тъй не се живей.

Ала те протягат все пак ши
и на пръсти повдигат се нали:
че далече, точно да се види -
трябва да се гледа над глави.

Вирнал си главата, плюеш в извор,
себе си ти готвиш за клане.
Впрочем пълководец точен иска
пълно той земята да оре.

В Азия приучени в засада -
не допуска се от бог така,
че там прокраднали отзад и
с първи удар свалят на земя.

Ала те протягат все пак ши
и на пръсти повдигат се нали:
че далече, точно да се види -
трябва да се гледа над глави.

Кат юзда, изпуснал нерви нещо,
щом не те държи и съхрани, -
под крака и той ще е подсечен
и на шия примката стои.

Може вярно, тъй глава страхливо
Да скриеш в плещи и без риска си,
само - туй е много некрасиво, -
скрита ти главата да държиш.

Ала те протягат все пак ши
и на пръсти повдигат се нали:
че далече, точно да се види -
трябва да се гледа над глави.

Източна такава притча - точно
ми разказа старец - аксакал.
„Даже приказки - са тук жестоки", -
мислих - и измервах шия аз.