Встъпително слово за Витя Корабльов и другаря му сърдечен - Ванко Диховични. Що се случи с пети А? Как ще ви се нрави туй: Вера Павловна сама с тях съвсем не справя се! От стена в дъска летяха, кат снаряди фау две, чанти тежки тука бяха, и обидни думи все. Бой кипя, бе с тайни цели някой с чин врата закри. Но и свада с чанти нещо спора този не реши. Щом такова е сега - чакай още много ти! Що се случи с пети А, бой защо е впрочем ли? Там се сети някак мама - Мами вечно нащрек са: "Тук е губило «Динамо» в първи кръг от «Спартак»". "Не, - баща на Олег каза, - Спорят те навярно все: Кой ще скочи до портала без засилване така". Тука пращат в късен час - във четири и тридесет - да оправи този клас пионер-ръководителя. Пионер-ръководител Юра вик от двора чул така: "Най е важната - литература!" И се носи тук: "Ура!" Но извика някой ето от прозореца разкрит: "С полет в космос днес е века нужно с техника да си!" Юра тук реши за миг: "Бил съм в пети клас и аз - всичко ясно, - имат си просто разногласия". Първи глас така бе личен - и не рязък, и не груб, - бе на Ваня Диховични, книги любещ той е тук. А и втория не нов е и тъй лесно си личи - той на Витя Корабльов е - глас такъв принадлежи! И за мама, татко - там Ясно, и по-ясно е: Не се случи в пети А нищо тъй ужасното. Ванко - е необичаен, а такъв бе разказ дал! - щом като във междучасие не излиза класа цял. Но езици дрънкат злите, че е много тлъст - ей тук! Но затуй стиха тъй всеки Ванко праска наизуст: За Мадрид и за Алтай, и за смели конници... половина клас са, май, с Ванко са - поклонници. Но, и Витя също в маса е добил авторитет: Витя прави в трети клас хидро-пневмо-пистолет. Той изпита пред реката за момчета беше то - пистолета стреля с водата метри повече от сто! В дворовете всички в кръг на другар-приятели тъй приятно, беше пък че изобретател е. Щом очи на Витя двете с шал да вържат се дебел, той събрал е - с усет ето - два транзистора поне. Конструирал е подемник с много мощна сила е и монтира той приемник във хладилник марка "ЗИЛ". Месец нещо майстори от проводник с тенджери, - и робота подари Витя на училище! Нещо Витя сбърка тука: На закони не държи, и избързал със минута робот в час звънеца бий; А, робота плъзгащ пода все тъй търси Витя в клас... И на Витя дядо много - все го викат - час през час. "С Витя не се справям знай, туй му е наследственост, - трябва тук да му влияй училищна общественост; Не съм бил в академии - и решете", - дядо и... Впрочем дядо сам в туй време нещо ще изобрети. ...И така се те събраха: Мисли се и се гадай, как на Витя и на Ванко цял там клас да им влияй... А в историята все Ванко силно справя се, в математиката бе - в роля - изоставащия. Знае той литература, тук четворка - ни една; А в часа по физкултура - прави се на болен чак. А на всички състезания: "Корабльов - това е да!" А пък Диховични Ваня бе... запалянкото така. Витя книги не чете, в откъс знае стиховете и се запъва, пише все, с грубите си грешки е. А веднъж тъй на урока каза ни такова той!.. сякаш - във Владивосток май, че протича Волга-Дон. Бърка дати той несносно, - смях в учителя дори. но затуй мълниеносно умножава и дели. ...Вси събрани - шум е все, всеки с жар изказва се. Разделиха се на две - по-удобно карат се. И момичета така се делят по равно те - и поддържат ту една ту на друга са страна. Във момичешки народ е много бързо траен мир - Този, който клас ръководи, той е техния кумир. А сега - два флага развети, Пътя два - къде вървиш? Пълководци два големи, вожда два - с кого си ти? Общо много се напече, всичко спешно се реши, - и приятелки са вече във два лагера с вражди. Тези в хор са: "Физкултура!" Но не дави техен вик - там крещят: "Литература!" Тези с вик са: "Техника!" "Ванко слаб, а Витя - ловък, сам робота той събра!" - "А Титов на тренировки с Пушкин беше във ръка!" Спора те не ще решат ей така за седмици - И събрание в борба с чанти пълни с учебници. Ала, чули за Титов те, тъй към чинове вървят - и след Ванко рекъл слово бързо там улегна страст. И кога се спря кавгата, всеки вече туй разбра, не за спор се тук събраха - помощ трябва да дадат. И измисли как да е, бурното събрание: Да се прикрепят самите те - с цел за възпитание. Що се случи - що за дело, не разбраха никак те, - Но... събрание е счело - значи - правят това те. "Значи, тъй - до Химки бегом!" - Витя гони Ванко - да. Ванко стиснал зъби, в пот бе той, но във къщи се добра. И напразно смее се Корабльов над Ванко все: Витя трябва да чете книга за Испания. Беше с много свади, шумно - ни да седнат ни лежат, - отначало мислят умно, един друг да изморят. Ванко тук едва не плаче: Ту седни, ту набери, ту вземи реши задача, ту приемник поправи!.. Но и Витя той разби с рибите и птиците, - стихове той тъй учи страници са хиляди!.. Някак Витя Ванко срещна и реши да му рече: "Знаеш, Ванко, тука сметнах - интересно се чете!" Отговаря Ванко мигом: "Стискай мускул на ръка! В лоста се набирам пъти четири сега! И добре, че приобщи мене към атлетика. А вчера аз бях дори с "пет" по аритметика!" Гръмко с глас се смеят двама, помежду решили са, че до гроб ще са другари, вечно - не ще се делят! ...Може, да не е типично, но във много дворове има Ванко Диховични, има Витя Корабльов. Тъй за пример, - много са, - справят се в училище... Тъй е било в пети А как ли нрави се това?
© Васил Станев. Превод, 2019