Встъпително слово
за Витя Корабльов
и другаря му сърдечен -
Ванко Диховични.

Що се случи с пети А?
Как ще ви се нрави туй:
Вера Павловна сама
с тях съвсем не справя се!

От стена в дъска летяха,
кат снаряди фау две,
чанти тежки тука бяха,
и обидни думи все.

Бой кипя, бе с тайни цели
някой с чин врата закри.
Но и свада с чанти нещо
спора този не реши.

Щом такова е сега -
чакай още много ти!
Що се случи с пети А,
бой защо е впрочем ли?

Там се сети някак мама -
Мами вечно нащрек са:
«Тук е губило "Динамо"
в първи кръг от "Спартак"».

«Не, - баща на Олег каза, -
Спорят те навярно все:
Кой ще скочи до портала
без засилване така».

Тука пращат в късен час -
във четири и тридесет -
да оправи този клас
пионер-ръководителя.

Пионер-ръководител Юра
вик от двора чул така:
«Най е важната - литература!»
И се носи тук: «Ура!»

Но извика някой ето
от прозореца разкрит:
«С полет в космос днес е века
нужно с техника да си!»

Юра тук реши за миг:
«Бил съм в пети клас и аз -
всичко ясно, - имат си
просто разногласия».

Първи глас така бе личен -
и не рязък, и не груб, -
бе на Ваня Диховични,
книги любещ той е тук.

А и втория не нов е
и тъй лесно си личи -
той на Витя Корабльов е -
глас такъв принадлежи!

И за мама, татко - там
Ясно, и по-ясно е:
Не се случи в пети
А нищо тъй ужасното.

* * *
Ванко - е необичаен,
а такъв бе разказ дал! -
щом като във междучасие
не излиза класа цял.

Но езици дрънкат злите,
че е много тлъст - ей тук!
Но затуй стиха тъй всеки
Ванко праска наизуст:

За Мадрид и за Алтай,
и за смели конници...
половина клас са, май,
с Ванко са - поклонници.

Но, и Витя също в маса
е добил авторитет:
Витя прави в трети клас
хидро-пневмо-пистолет.

Той изпита пред реката
за момчета беше то -
пистолета стреля с водата
метри повече от сто!

В дворовете всички в кръг
на другар-приятели
тъй приятно, беше пък
че изобретател е.

Щом очи на Витя двете
с шал да вържат се дебел,
той събрал е - с усет ето -
два транзистора поне.

Конструирал е подемник
с много мощна сила е
и монтира той приемник
във хладилник марка "ЗИЛ".

Месец нещо майстори
от проводник с тенджери, -
и робота подари
Витя на училище!

Нещо Витя сбърка тука:
На закони не държи,
и избързал със минута
робот в час звънеца бий;

А, робота плъзгащ пода
все тъй търси Витя в клас...
И на Витя дядо много -
все го викат - час през час.

«С Витя не се справям знай,
туй му е наследственост, -
трябва тук да му влияй
училищна общественост;

Не съм бил в академии -
и решете», - дядо и...
Впрочем дядо сам в туй време
нещо ще изобрети.

...И така се те събраха:
Мисли се и се гадай,
как на Витя и на Ванко
цял там клас да им влияй...

А в историята все
Ванко силно справя се,
в математиката бе -
в роля - изоставащия.

Знае той литература,
тук четворка - ни една;
А в часа по физкултура -
прави се на болен чак.

А на всички състезания:
«Корабльов - това е да!»
А пък Диховични Ваня
бе... запалянкото така.

Витя книги не чете,
в откъс знае стиховете и
се запъва, пише все,
с грубите си грешки е.

А веднъж тъй на урока
каза ни такова той!..
сякаш - във Владивосток май,
че протича Волга-Дон.

Бърка дати той несносно, -
смях в учителя дори.
но затуй мълниеносно
умножава и дели.

* * *
...Вси събрани - шум е все,
всеки с жар изказва се.
Разделиха се на две -
по-удобно карат се.

И момичета така
се делят по равно те -
и поддържат ту една
ту на друга са страна.

Във момичешки народ е
много бързо траен мир -
Този, който клас ръководи,
той е техния кумир.

А сега - два флага развети,
Пътя два - къде вървиш?
Пълководци два големи,
вожда два - с кого си ти?

Общо много се напече,
всичко спешно се реши, -
и приятелки са вече
във два лагера с вражди.

Тези в хор са: «Физкултура!»
Но не дави техен вик -
там крещят: «Литература!»
Тези с вик са: «Техника!»

«Ванко слаб, а Витя - ловък,
сам робота той събра!» -
«А Титов на тренировки
с Пушкин беше във ръка!»

Спора те не ще решат
ей така за седмици -
И събрание в борба
с чанти пълни с учебници.

Ала, чули за Титов те,
тъй към чинове вървят -
и след Ванко рекъл слово
бързо там улегна страст.

И кога се спря кавгата,
всеки вече туй разбра,
не за спор се тук събраха -
помощ трябва да дадат.

И измисли как да е,
бурното събрание:
Да се прикрепят самите те -
с цел за възпитание.

* * *
Що се случи - що за дело,
не разбраха никак те, -
Но... събрание е счело -
значи - правят това те.

"Значи, тъй - до Химки бегом!" -
Витя гони Ванко - да.
Ванко стиснал зъби, в пот бе той,
но във къщи се добра.

И напразно смее се
Корабльов над Ванко все:
Витя трябва да чете
книга за Испания.

Беше с много свади, шумно -
ни да седнат ни лежат, -
отначало мислят умно,
един друг да изморят.

Ванко тук едва не плаче:
Ту седни, ту набери,
ту вземи реши задача,
ту приемник поправи!..

Но и Витя той разби
с рибите и птиците, -
стихове той тъй учи
страници са хиляди!..

Някак Витя Ванко срещна
и реши да му рече:
«Знаеш, Ванко, тука сметнах -
интересно се чете!»

Отговаря Ванко мигом:
«Стискай мускул на ръка!
В лоста се набирам
пъти четири сега!

И добре, че приобщи
мене към атлетика.
А вчера аз бях дори
с "пет" по аритметика!»

Гръмко с глас се смеят двама,
помежду решили са,
че до гроб ще са другари,
вечно - не ще се делят!

...Може, да не е типично,
но във много дворове
има Ванко Диховични,
има Витя Корабльов.

Тъй за пример, - много са, -
справят се в училище...
Тъй е било в пети
А как ли нрави се това?