Ето чакай пак беда,
щом вратите тук се врътват, -
значи, бие час, кога
женски сълзи ще изсъхнат.

Значи, няма места все
за утехи, за премени.
беди седем, - на ответ -
и до миг щом е добре
беди наши да са редом.

Не държи ме тук уговаряне.
Вярвам свято аз - в него що ли?
Да кръжи над него и гарван чер,
но ми е скъп той и в неволя.

Идват вече сватове,
сякаш за смях, за забава, -
ах, шут до шут някак те:
и туй никак да не става.

Де ги знаят: пей се там,
да дочух го и сама аз
време аз не знам кога
едно цвете са така
две цветя - Иван и Маря.

Път, пътечката, - тази е, нали, -
в тъма крехка и, с мъка-болка,
в пъкъл само ли, на край света ли, -
води в него, даже в неволя.

Ветрове добри, така
прокраднете се в тъмница -
Нека знае той това,
в мен душа в него стреми се.

Нека и сърце държи
Нека и не мисли лошо,
нека чака, да трепти -
помощ за Маря върви
скоро-скоро, ще е точно.

Да не мае се, да не жалва се
не напразно във поле, то и
с наше име все назовава се, -
ще цъфти дори и в неволя!