И защо ни са сюжети и интриги, -
за всичко знаем, що са дали нам.
За мен в света е най-добрата книга
във пример - кодекс наказателния наш.

Щом не търпи ми се или не спи се,
от махмурлук лице се не видя -
страница в кодекса съм аз прелистил,
така не мога - до край го аз чета.

Не давам на другарите съвети,
и знам - за чест грабежа се брои.
Ала току-що го прочетох, ето:
До десет е, започвайки от три.

Вникнете в тези прости думи много, -
що са романите на всички времена!
Там всичко е - бараки дълги като срока,
скандали, драки, карти и лъжа.

Години сто проклинам думи тези -
зад всяка виждам нечии съдби!
И радвам се на лека алинея:
На някого все пак ще провърви...

Сърцето бие кат ранена птица,
щом алинея своя аз чета.
Кръвта в главата ми се бие, и извика -
щом идват мен ченгета да ловят.