Не е равнина - и друг климат така.
Върви лавина една след една,
И тук след камък, камък друг пада с рева.
И може в завой - да се свий покрай, -
но труден път ти сега избра,
опасен като пътя на война.

Кой тук не е бил, и в риск не посмял -
той себе си не пробва сам,
и даже да сваля там долу звезди с небеса.
Там долу не срещаш - тъй търси,
в живота цял щастливия ти
десета част ти от чудо, от красота .

Без ленти в траур, без цвят червен,
не изглежда монумент
там камък що покой на теб подари.
Кат Вечния огън свети в ден
Върха със изумруден лед,
и който ти така и не покори.

И нека говорят - нека мълвят!
Но не - нахалост не умря,
от водка, болест туй е по-добре.
И други идват, от уют
във риск и непосилен труд, -
вървят по твоя не минат маршрут.

Отвесни стените - ей ти, погледни!
Не чакай ти тук късмет да върви.
Без вяра на камък, на лед, на скала в планина.
Надеждата само в ръка една
в приятел, в кука - забил в скала,
и молим, въжетата да не ни подведат.

Сечем стъпала. Нито крачка назад!
Напрегнати тук коленете трептят,
сърцето готово да бяга към връх от гърди.
Цял свят е в дланта - ти щастлив си и ням
И малко завиждаш на другите там,
на тези - които все още върха предстои.