За кой ли път летя Москва - Одеса -
не пускат самолета тука все.
А мина цяла в синьо стюардесата - принцеса,
кат гражданския флот, надеждна е.

Над Мурманск - нито облак, ни мъгла,
лети сега, щом щеш до Ашхабад ти.
И в Харков, в Кишинев, в Киев летят,
във Лвов летят, но там не ми допада.

На мен ми казват: „Днес не се надявай,
не струва си да вярваш в небеса...“
и ето пак на рейса във Одеса стоп му дават -
сега пък, цяла писта е в леда.

А в Ленинград от покрива тече,
и що да не летя до Ленинград аз?
В Тбилиси - там е ясно, топло все,
там чай расте, но там не ми допада.

Аз чувам - ростовчаните политат!
А тъй в Одеса трябва да съм аз,
защо ли да съм там, където три дни ме размитат
и затова отлагат рейса пак.

На мен ми трябват преспи, снегове,
където утре чакат сняг да пада.
А някъде е светло, с ясен ден,
там е добре, но там не ми допада!

От тука не те пускат, но пък там не си поканен,
Несправедливо, тежко, но е зов -
да се качиш - скучно стюардесата те кани,
приличаща на гражданския флот.

Открит е най-далечен ъгъл, нов,
но там не съблазняват и награди.
отворен е закрит Владивосток,
Париж също, но там не ми допада.

Щом в полет сме - добре ще е. Сега забрани падат.
Напрегнат самолет - в турбини вой.
Но аз не вярвам вече в нищо - мене не ме канят,
причини много ще намерят те - безброй.

Аз искам, де са бури и мъгла,
където утре чакат сняг да пада.
Откриха Лондон, Делхи, Магадан,
откриха се - но там не ми допада!

Аз прав съм - хем плачи, хем смей се, но пак спират рейса, -
И в минало обратно води все
тя стройна като ТУ, таз стюардеса - мис Одеса,
кат гражданския флот достъпна е.

До осем казват - пак в задръжка сме,
и гражданите мирно там си лягат.
Омръзна ми това, дявол го взел,
И аз летя, където ме поканят!