По-истинска от сънища, бълнуване,
чудата като приказка тъй е -
таз източна легенда се разчула
за езеро на хълма, с лакти сто водовъртеж.

Кой гмурне се в студен водовъртеж и,
щом набере по дъно раковините сега, -
ни заговор ни смърт не го долепват;
А кой потъне - ще бъде с покой и тишина.

Ех, и ботуши смачкани, с походка деформирана
ще тъпча по пътеката до каменна скала,
от дъното на чаши в блясък стържа и събирам ги -
за обеци, са мила, ако искаш - за халка!

И аз от нисък - земния поклона
не се отказвам, без да гъна гръб.
Родих се аз във риза - от найлона, -
копринена и тънка не за мене беше пък.

За таз благодаря с думи добрите:
И нося - и не пазя, и не крия в таен кът, -
От кръв тя лесно тъй се изпира,
не къса - от врата ти я дръпни - и никой път!

Катеря хълма скален, сега аз незабелязано,
и в езерното дъно ще погледна и така:
там чудни раковини ще крада в проблясъка -
на теб за огърлица царска аз ще подаря!

Аз в прах по сухо, тъпча калта много, -
така кога по нож се търколя...
Тук казват ми, търкаляш се надолу,
а аз - дори надолу, все нивото си държа!

Отпред живота - само част живял съм,
в силозите, и в кули влизам щом си нарека:
Роден си в риза - Бог ще ти помогне,
да наш, да удегейския, - стар Сангия-мама!

С дела мои, любезните, на вас аз шапка ще скроя -
и допълзял, добрал се до край в облак аз така, -
там не и раковини - в небеса, звездата ще сваля,
елмазна и огромна - у цариците що са!

Звезди тогава в златно блюдо нося,
и тъй със тях вам век да изтърпи, -
Но тук беда - така грижовни хора
гълчат: „От небе не свалят звезди!“

Плувец за раковини - ще потъне.
но кой е в риза - що са му затвор или торба:
Така във водовъртежа съм се хвърлил -
вземи ме, не пречи ми ти, мой Сангия-мама!..

Но до тогава, душо моя, в страни, по Муравии
ще минем, богове ще чакат, ще ни потърпят!
по камъни крайбрежните в пътеки с чиста гравия
забили тук монетата, ще стъпчем - и назад.

Спомни си, мила моя, как бе в дните наши летните,
сме хвърляли пари в море - не моли ли сама?..
А в езеро дали, и раковините заветните
захвърли Бог навярно - той сам Сангия-мама.