Бягат в гората стада зверове -
но не за плячка, не на водопой:
денем и нощем ловците си те
търсят в тълпа без покой.

Твари, забравили страх вечно силен,
с твърдата вяра, че само върви,
кожите късат на гръд като ризи,
на гърба падат - не искам, вземи!

Колко са в храсти,
колко в гъстаци -
с рев те ревяща,
още ръмжащи!
Колко са бягащи,
колко лежащи -
в дебри и храсти,
още в гъстаци!

Риби вървят все на против вълни -
хващай с ръцете, ти в брода вървящ!
Колко желаещи да седнат нали,
миг е в съда - и в уста!

Не месо е риба - и хладнокръвна:
В мрежата се пъха, на кука, в дифан.
Рибите щат да се сгреят в жарава, -
гони морето, - вода - не вода!

Колко са в храсти,
колко в гъстаци -
вкупом те плават,
в маса тълпящи,
един друг се лапат,
хищни и стройни -
в дебри и храсти,
в гъстаци са още!

Птица в сачма устремява летеж -
птицата хитро измисля сега:
ябълки за да им пъхнат в корем,
гъски ден цял не ядат.

Силната птица сама все ловува
Гони тя хилав свой брат: „Настрана!“ -
Спира живота в зенита, не струва,
даже без изстрел щом пада в земя.

Колко са в храсти,
колко в гъстаци
изстрела чакат,
в капан летящи,
колко там плават,
колко летящи -
в дебри и храсти,
в гъстаци са още!

Козина да носят те тъй не щат -
само стремят се да паднат в капан.
Хората, да сгреят, да облекат,
от кожа вън да са.

В капани ваши - мислете си тука! -
все доброволно са кожи добри
хиляди сто в чуждестранна валута,
хиляди в хиляди в наши пари.

Още в гъстаци,
в дебри и храсти,
колко ръмжащи,
колко ревващи,
колко пасящи се,
колко тълпящи
късат и мятат се,
живо родени,
сиви, нормални,
с пера парадни,
колко са, хищни
и тревоядни,
и с вълна линеят,
кожата сменящи,
блеещи, лаещи,
млекопитаещи,
колко летящи,
бягат, пълзящи,
колко не пият ли
още са в храсти
не пушещи са
в дебри, в гъстака,
и там влечуги вси
са, и летящи,
и подчинени,
и ръководещи,
вещи и мощни,
късат и лъжат -
още са в гъстака,
в дебри и храсти!

Без риба, без кожи, и тъй без шум,
без сачмите не счупил зъба, -
Ловко, измислено, просто, и с ум,
мирно - защо е стрелба!

Всеки ловец да е - с бяла престилка!
И е - с табелки: „Не бий!“, „Не губи!“
Всичко това - резервата се нарича,
заповед само една: не убий!

Но - колко още,
в дебри и храсти -
и охраняват,
осигуряват,
и са подгонящи,
с мярка хазартни,
лошо са стрелящи,
и прединфарктни,
тровещи, лаещи,
с кон и са пеши,
и отпочиващи
с лик чародеи,
колко са, знаещи
и изкушени,
не са попадащи
в цел, разлютени,
колко треперят,
кожи развалят,
колко ловящи
рибата с куки,
колко са, язвени,
колко всеядни,
с мрежи са вързани
и кръвожадни,
пълни и тлъсти,
тънки, и хилави -
в дебри и храсти,
още в гъстаци!