Туй време славно е,
това е главното.
На ум ми дойде някак мисъл най-забавната, -
но не за Господа
и не за космоса -
че новини тези тъй втръсват доста нам.

Разказ, мит, фантасмагория
ще изпея с вас в хор ли и един ли, -
слушайте забавната история
на мистър там някой си Мак-Кинли -

Не супермен, не каубой и не халф бек е,
а просто малкия, той просто е човека.

Кой ли е той - герой ли, кучи син ли -
Наш симпатичен господин Мак-Кинли, -
праснете изводи, правете мнение
на разказ в края с ваше усмотрение.

Е как, съгласни ли сте? Щом е тъй -
Привет! Буенос диас! Гутен таг!

Нощуваш в спалните
с тапети алени
и телевизията гледаш за най-малките.
Във утро час не е
ще е гимнастика -
подскок, гримаси, и опори правиш някакви.

И тресеш се в пътя в рейсове,
на педал натискаш, с кости тракаш, -
колко от вас в глобуса ни тесния
весело работи си със лакти!

Кат наркомани - кокаин, и като болни,
ти дишаш газове в задръстването волно.

Но строен си - от суета слабеят,
със бодър дух са, тяло по-добре е.
През свои братя ти сега прекрачваш,
но все успяваш, все така успяваш,

С познатите на път заяждаш се:
„Здравей! Добър ден! Вие днес как сте!”

За съзидание
в кутийки-здания
ти пропълзяваш като в клетката за бесене.
Тук в пот, в старание,
самозабравил се
ти създаваш и твориш, рушиш в просветление.

Хора, без властта сте същата!
Някой вас, щом там се зло напиха,
малките, ала и всемогъщите, -
кръсти ви - тълпата са безлика.

Да сте в полето, и зад струг, в кантора, в час и, -
броят ви вече само - някак сива маса.

В час на отдих - и щом свободен ставаш -
набързо лапаш сандвича накрая.
А тези сандвичи - те се продават.
Така, приятен апетит желая!

Нелека възраст теб ти предстои,
и все пак - гутен морген, скъпи ми!

Дела семейните,
и шала женския,
какви колани, чудеса на галантерия -
Цената хапе все,
жена ласкае се, -
махни с ръка - ни вдигаш ти, ще е истерия.

Колко струва? - Цена в брой си е
в „трикотажа“ писва ти вълшебник, -
ти невъзмутим си като покойника
и до край изпразнил си портфейла.

И ваши делници и празници - все хладни,
с жената сте като на гробище - омразни.

Плакат огромен - в стена и ето
там на вас гледат весели момчета,
и се усмихват всички по витрини
бащи на род във гащи, с лимузини.

Отхранените хора на щита
Приветстват те по братски: „Гутен таг!“

От де парички сте?
Къде се криете?
На петдесет си ти, а още на теб иска се?
Не чакай близкия -
моли Всевишния, -
та винаги ще прати той дете излишното!

Три и четири и шест да са...
Синове обичате - така е!
И световно детско е нашествие -
с шмекери, бедняците и ангели!

Ти си скептичен пред корици с тоалети,
Но твърдо вярваш - удивителното с теб е.

Не вярвай, старче, че с вина сме много,
не тези там деца така загиват:
И размисли малко - макар и долу, -
живей, че трябва, трябва и красиво!

И отдъхни, почивай - време тук!
Гуд дей, другарче! Пламенен бонжур!

Ах, хора странните,
със джоба празния,
и постоянните клиенти ресторантските, -
с портфейла който е,
сто милионния -
вие напълвате с тълпата стадионите!

Без вас нищо не върти се тук -
армия, правителство и съд са все,
но на силни в гърло - сякаш стрида сте
хора вие малките им стържете!

Така за малкия се грижат те човека,
че все забравят нула в повече на чека.

А кандидата ваш - преди търгаш бе
така ви прави някога и празник.
И не сте сенки вие - и не сте безлики,
кога се хвърлят в урна бюлетини!

А „малкия“ - е думичка добра, -
кой каже тъй - ти плюй в тези лица, -
И нека с тази дума да се спре!
Привет, Мак-Кинли! Как е? - Добре!