Да няма тук следи - изметоха сега.
Ругайте, позорете, мене в донос!
Финал е хоризонт, а лента в край земя -
аз трябва пръв да съм на хоризонта.

Условията в бас съвсем не искат все,
ръцете хващат баса без мерака.
Условие такова - пътуваш по шосе,
и само по шосе, без път обратно.

И милите навъртам на кардан
по стълбовете аз пътувам сам,
но тук е дело - сянка пред мотора -
ту черна котка, някой в черно борят.

Аз зная не веднъж на мене слагат прът.
Досещам се в какво и как ще ме излъжат.
Я знам, де моя бяг с усмивка те ще спрат,
къде през път въжето - да ме спънат.

С такава скорост аз стрелките ги топя.
прашинка има сила на куршуми.
Кормилото съм стиснал здраво във ръка -
щом болтове държат и не се чупят!

И милите навъртам на кардан
на стълба вертикално - аз съм там.
Завъртат ми се гайки. Дай по-силно!
Май скоро е въже, къде е шия.

Топи се и асфалт, протектори и те.
Лъжичката гори от близост на развръзка.
Аз с гола гръд го късам спъващо въже.
Жив съм! Свалете черните превръзки!

С кои на бас жесток така се съгласих -
нечистоплътни в сметки и във спора.
В хазарт опиянен, но както се мълви,
спирачки давам на хлъзгави завои!

И милите навъртам на кардан
напук на кабел и въжета там.
И само проигралите с резон сте,
кога се появя на хоризонта!

Финала - хоризонт - е все далеч така.
Аз лентата не скъсах, но е край с въжето.
Не скъса кабел гърлото сега,
ала от храсти стрелят в колелета.

Аз в гонка тази съм - съвсем не за пара,
„Не пропусни мига! - тъй мене молят
Узнай, а има ли предел, на край Земя?
И може би делят се хоризонти?“

И милите навъртам на кардан
Куршума в гръб да вкарат не ще дам.
Но не държат спирачките. И пропуск!
Тъй хоризонт минавам аз на скорост!