Във светлина съм - всички мен следят, -
и аз започвам обичайна процедура:
пред микрофон, за мен икона да...
не-не, днес точно съм - пред амбразура.

На микрофона не съм по душа -
на всеки моя глас е тъй противен, -
уверен съм, щом хване ме в лъжа -
с лъжата той без жал ще ме усили.

Под ребра лъчи от рампа - бой е,
светят и фенери в лице злобно,
и прожектор бие отстрани,
и гори!.. Гори!.. Гори!

Хитрец е той, - и тънко острие,
слух безотказен, чува фалш до йота, -
и не му пука, че на мен е зле, -
но нека, - честно аз изпявам ноти!

А днеска аз особено хриптя,
да изменя тоналност не рискувам, -
нали щом аз душата изкривя -
то кривината нищо не му струва.

Под ребра лъчи от рампа - бой е,
светят и фенери в лице злобно,
и прожектор бие отстрани,
и гори!.. Гори!.. Гори!

Със гъвкавата шия микрофон
върти главата своя змийска само:
Щом само замълча - ужилва той, -
аз длъжен съм - да пея тъй до края.

Ти тук не шавай, мърдай, не посмей!
видях аз жило - ти змия си, зная!
И аз - като съм заклинател смел:
то аз не пея - кобра укротявам!

Под ребра лъчи от рампа - бой е,
светят и фенери в лице злобно,
и прожектор бие отстрани,
и гори!.. Гори!.. Гори!

Той лаком и е жадно птиче все,
и из уста звук хваща и отваря,
и в чело девет грама ще навре, -
ръце не вдигам - вързан съм с китара!

И пак ще няма края на това!
Какво е микрофона ми - кажи?
Като лампа в лице сега,
но не съм свят, и микрофон не свети.

Под ребра лъчи от рампа - бой е,
светят и фенери в лице злобно,
и прожектор бие отстрани,
и гори!.. Гори!.. Гори!

Мелодиите мои прости са,
но щом съм сбъркал искрен тона своя -
веднага мен болно по бузите плющя
невидимата сянка микрофонна.

Във светлина съм - всички мен следят, -
Какво да чакам? Тихо или бури?
пред микрофон, за мен икона да...
не-не, днес точно съм - пред амбразура.

Под ребра лъчи от рампа - бой е,
светят и фенери в лице злобно,
и прожектор бие отстрани,
и гори!.. Гори!.. Гори!