Оглушах аз от удар на длани,
ослепях от певици все в смях,
от симфонии страдах лета, и
с подражател на птици играх!

През мен звук многократно премина,
след туй чист, в душите ваши летя.
Стоп! Ей го, - в този вяра аз имах,
за кого всички мъки търпях.

Колко пъти в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
със пила един си свири - пили шия,
а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!..

В нисък тон гласа му е надолу,
на висок е подобен на нож.
Ще покаже на що е способен,
но и аз ще покажа пък мощ.

Той задъхан и пее напрегнат,
уморен кат войник всеки ден.
Аз пък гъвкава шия протегнал
към залято от пот му лице.

Колко пъти в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
със пила един си свири - пили шия,
а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!..

Само тук...Ти човече спомни си!
Що ти пееш? Ти спри, уморен!
Туй е патока, сладкото с примес!
Зала! Нека сега той да спре!

Но напразно - тук чудо не бива,
аз се клатя, едвам се държа.
Той с балсама ми горест налива
в микрофонната глътка без жал.

Колко пъти в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
със пила един си свири - пили шия,
а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!..

Обвинения всякакви дайте,
аз против себе си не вървя.
По професия съм усилвател.
Страдах аз, но усилвах лъжа.

Аз застенах - колони завиха,
той с ръка гърло стисна го тук.
И отхвърлиха мен, умъртвиха,
замениха те мене със друг.

Колко пъти в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
със пила един си свири - пили шия,
а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!..

Този друг - ще търпи, ще приеме.
И на моята шия навит.
Нас така със други ни сменят,
на лъжа да не пречим за миг.

А в калъфа на тясно лежахме:
микрофон друг, статив бяха с мен,
Ей така в смях на мене разказват,
как се радвал той, че съм сменен.