А от граница ние назад все въртим -
отначало Земята.
Но, обратно върти я сега командир,
във Урал той опрял си краката.

Дават заповед нам, за атака накрай,
да си върнем обратно земите,
но все помним как слънце вървеше назад,
и едва не залезе на изток.

За Земя не в крачки е мярка,
и напразно не пазим цветя,
със ботуши я тласкаме вярно -
все от нас, все от нас.

Вятър от Изток, гъне там купи сено,
в скали свити стадата.
И преместихме ос на Земята без лост,
пренасочвайки наша атака.

Не се бойте, щом залез не в място е там.
Съден ден е легенда за хората стари.
Тук Земята въртят, там където си щат,
роти нашите сменни на марша.

Все пълзим, и все купчини галим,
купа тъпчем зло и във несвяст,
И Земята се тласка с коляно -
все от нас, все от нас.

Не откриваш ти някой, да искаш така,
ръце горе да вдигне.
А за живите - полза от мъртви тела:
за прикритие стават убити.

И оловото глупаво дебне ни все,
и къде ще ни стигне - във упор, в тила ли?
Някой там върху бункер се хвърли напред -
и за миг тъй застина Земята.

Стъпалата отзад си оставил,
мимоходом по мъртви скърбя,
глобус земен въртя аз със лакти -
все от нас, все от нас.

Някой там в пълен ръст и направи поклон,
сам куршума той вдиша,
Но на Запад, на Запад пълзи батальон,
да изгрее пак слънце на Изток.

До корем - във калта, все е смрад на блата,
но очи, си закрил в миризмата.
Днес в небето нормално и слънце вървя,
щото ние пробиваме в Запад!

И ръце и краката, къде са, -
кат на сватба, си пийнал роса,
и със зъби Земята все теглим -
все от нас, все от нас.