Мигове до атака.
Скоро пак сме под танка,
пак се слуша на взрива концерт...
На боеца младежа
пощальона донесе
от дома неголям плик прегънат на две.

И ти сякаш не тук си,
ако почерк не друг е,
на невястата, майка, баща...
Но се случи такова,
че, напразно пред боя
срочно бе на войника писмо да дадат.

Там в начало на листа:
“Извини, че не писах.
Уморих се да чакам...“ - в писмо все така.
Само долу тя писа:
„Заминавам не близко,
ти спокойно воювай, прости ме все пак!“

Още с първия взрив бе,
той извика сълзливо:
„Пощальон, ти що даде на мен?
За минута до гибел
тук в триъгълен плик е -
от куршум съм вече ранен!“

От окопа изскача
и държи, автомата,
да се пази и не пожела...
Там във бой край реката
се прегърна с земята,
само вятър парчета писмо разпиля.