Те впити са в кота, кат своя държат.
Стрелба с минометите шквално...
Напираме в нея все бясна тълпа,
кат във бюфета гаров.

Пълзим пак към кота, в огнева полоса,
бегом и бързо пак лягаш,
и сякаш на кота една, ей така
и път и съдбата се слягат.

И вика „Ура“ тъй застива в уста,
кога куршума ти гълташ.
А седем пък пъти ти кота държа -
и седем пък пъти я връщаш.

И пак във атака не иска се днес,
Земя - кат гореща е каша...
Във осми път ще вземем кота съвсем -
Ще вземем, днес кръвното, наше!

А може да минем и тъй встрани, -
Защо ние в нея се впихме?!
Но точно е май всичко - път и съдби
на тази се кота пресичат.

И наши села, и гори, градове
в една все те кота се сливат -
във кота една на която съвсем
съдбите със път се пресичат.