Като зов на набат, прозвучаха в нощта тежко стъпките, -
значи скоро ще трябва да тръгнем без дума поне.
По пътеки не минати тъпчат коне, коне тъпчат ги,
те ездачите носят така неизвестно къде.

Време наше - е друго, във бури, но щастие - старо е!
И в потеря за него летим, все то бяга, напред.
Само тук в тази гонка и губим добрите приятели,
и препуснал не виждаш, че няма приятели с теб.

Огньове ще приемаме ние така за пожари все,
и зловещо се струва, като там ботуши скриптят,
за войната ще бъдат игри детски и със названия старите,
ще делим дълго хората на свой или на врага.

А кога спре гърма, и кога не гори и не плаче се,
и кога уморени конете под нас вече спрат,
щом сменят и шинелите с рокли девойките нашите, -
там да помнят това, да не губят и да не простят!