Някой гледа плода, не узрял,
ала тръсват дърво - пада в кал...
Ей, ви песен за кой не е пял,
и че глас имал, но - не разбрал.

Може би и в съдба не върви,
и във случая лоши дела,
във тон струната не се държи
със невидима грешка лежа.

Той почна плахо - с нота „до“,
но не допя я той не до...

И не звучи акорд до край
не се и някой вдъхнови...
А псето в лай, и мишки там
котак лови...

За смях?! Наистина за смях?!
И все с шеги - ала не би,
не пил бе виното той пак
и устни чак не долепи.

Той като и започваше спор -
неуверено и все едва;
сякаш в порите капките пот,
са под кожа излята душа.

Само почна дуела сега,
на килима пристъпва едва.
Само малко погледна в игра,
съдия резултат не е дал.

Той иска всичко от и до,
но не добра се той, не до...

И ни до дъно, не позна,
не се добра в дълбина
и тази що там бе една,
не люби я, не люби я!

За смях, наистина за смях,
че все той бърза - не успя?
Остава не решено пак,
това, кое не разреши.

Аз не лъжа и с буква една -
той на чистия стих бе слуга,
стиховете и писа в снега, -
но за жалост топи се снега.

Но тогава все пада снега,
свобода е да пишеш в снега.
И големи снежинки и град
той със устните хваща във бяг.

До ней в каляска от сребро
той не добра се и не до...

Не стигна до край, бегач-беглец
не долетя, не дотърча,
а звезден знак - му е Телец -
и хладен Млечен път боза.

За смях, наистина за смях,
когато не стига мига, -
звеното празно е така -
не долетя, не долетя.

За смях, наистина? И ей, -
тъй смешно вам и мен така.
Кон във галоп, птица в летеж, -
чия вина, чия вина?