Някой гледа плода, не узрял, ала тръсват дърво - пада в кал... Ей, ви песен за кой не е пял, и че глас имал, но - не разбрал. Може би и в съдба не върви, и във случая лоши дела, във тон струната не се държи със невидима грешка лежа. Той почна плахо - с нота „до“, но не допя я той не до... И не звучи акорд до край не се и някой вдъхнови... А псето в лай, и мишки там котак лови... За смях!? Наистина за смях!? И все с шеги - ала не би, не пил бе виното той пак и устни чак не долепи. Той като и започваше спор - неуверено и все едва; сякаш в порите капките пот, са под кожа излята душа. Само почна дуела сега, на килима пристъпва едва. Само малко погледна в игра, съдия резултат не е дал. Той иска всичко от и до, но не добра се той, не до... И ни до дъно, не позна, не се добра в дълбина и тази що там бе една, не люби я, не люби я! За смях, наистина за смях, че все той бърза - не успя? Остава не решено пак, това, кое не разреши. Аз не лъжа и с буква една - той на чистия стих бе слуга, стиховете и писа в снега, - но за жалост топи се снега. Но тогава все пада снега, свобода е да пишеш в снега. И големи снежинки и град той със устните хваща във бяг. До ней в каляска от сребро той не добра се и не до... Не стигна до край, бегач-беглец не долетя, не дотърча, а звезден знак - му е Телец - и хладен Млечен път боза. За смях, наистина за смях, когато не стига мига, - звеното празно е така - не долетя, не долетя. За смях, наистина? И ей, - тъй смешно вам и мен така. Кон във галоп, птица в летеж, - чия вина, чия вина?                                    
© Васил Станев. Превод, 2019